Уелнес индустрията набира голяма популярност в последните години. Тя обхваща различни “вълшебни” методи, обещаващи прекрасно здраве, по-слабо тяло, подобрена енергия, по-добро самочувствие, красота и щастлив живот. Това включва добавки за отслабване и подобряване на здравословното състояние, различни хранителни режими, както и специално разработени за тях храни. Уелнес индустрията се разраства с бързи темпове – от 2015 до 2017 г. с 6,4% годишно. От там продължаваме с уелнес гурута, коучове и инфлуенсъри, които промотират различни уелнес продукти или просто себе си, които с гордост демонстрират красивата си чиния със салата или “перфектното” си тяло. Историята винаги е една и съща – преборили са труден период от живота си, някакво заболяване или просто са супер фит и готини и искат да мотивират със своя пример. Така възниква и цяла уелнес култура, която се върти около храненето.

Уелнес културата обаче е опасна. Тя примамва интелигентни хора (да, най-често жени) с псевдонаучни твърдения и обещания за подобряване на енергията, намаляване на възпалителните процеси, подобряване на кожата, чревното здраве и репродуктивни проблеми. В повечето случаи обаче уелнес културата обещава и така заветното “отслабване”. Дали е необходимо или не, няма значение. Слабото е символ на здраве, здравословното не те кара да пълнееш, ако се храниш здравословно значи ще си слаб. Това са само част от лъжливите твърдения, които хващат в капан толкова много хора, които се потапят в света на “здравословното хранене”. За да е всичко още по-достоверно, винаги имаме добри и лоши герои. Започваме да заменяме и избягваме лошото: карфиол вместо ориз, безглутенови продукти вместо такива с глутен, без захар, без мазнини или без въглехидрати, без бобови храни, без още какво ли не…много храни попадат в “лошата” група. Зависи кой гуру следваме или какво сме прочели в интернет.

Това обаче, което в повечето случаи се получава, се базира на ефекта на бумеранга. В един момент стриктно спазваме даден режим и препоръки, докато не се сринем емоционално и в слаб момент наваксваме с пълна сила с всичко, което сме дефинирали предварително като “лошо”и “нездравословно”. Следва самообвинението, наказването отново с лишение и/или преминаваме към друг режим, който ни обещават, че ще работи. Целият този порочен кръг нарушава качеството ни на живот – спираме да изпитваме наслада от храната, ограничаваме се пред приятели и роднини, когато сме навън или в ресторант сме крайно селективни, често оставаме гладни или задоволяващи се с най-непривлекаталните неща от менюто. Докато ние избягваме глутена, защото е “вреден” и за да “отслабнем”, някъде там има човек, чието здраве изисква наистина пълното му избягване, който е алергичен или с диагноза цьолиакия. Някой, който наистина трябва да говори със сервитьора, да си носи сам храна или да си приготви от вкъщи безглутенов хляб…

Залисани в “лошите” храни, започваме да губим истинската връзка с тялото си, пропускаме важните неща в живота, които биха ни донесли щастие, радости и по-добро емоционално и физическо състояние. Тези неща не са в чинията. Те са в споделените моменти с близки и приятели, споделената вечеря без угризения, разходката в парка, времето сред природата, работата, която ни дава смисъл и цел, времето тук и сега, а не в интернет, фейсбук или инстаграм.

Затова решението на порочния кръг не е в хранителния режим, не е в интернет и трудно ще го получите от уелнес гуру. Потърсете квалифицирана помощ, спрете да следвате “вдъхновяващи” профили, които ви потискат, опитайте се да се фокусирате върху въпроса “Защо правя това? Защо го искам?”. Отговорите са някъде дълбоко, далеч от храната в чинията.