“Кажи ми с какво се храниш и аз ще ти кажа що за човек си.”

Това наблюдение е актуално и днес, макар че е споделено преди близо век. Авторът му е Жан Антелм Брилат-Саварин, един от пионерите на френската гастрономия, публикувал своята книга “Физиология на вкуса” през 1825 г. Книгата е забележителен шедьовър, който включва колекция от рецепти, анекдоти и наблюдения върху гастрономията от философска, историческа, дори психологическа перспектива. За Брилат-Саварин удоволствието от храната е цяла наука. Неслучайно неговите изводи и наблюдения са актуални и днес и намират отражение във всевъзможни диети и начини на хранене в последните години.

Нека поразсъждаваме върху тази прословута сентенция. Това, с което се храним, не ни определя чисто билогично, но изборът ни на храна определя и нашата идентичност. Донякъде ние „консумираме“ идентичност чрез нашия избор на храна – или по-скоро чрез това, което не консумираме. Голяма част от националните кухни са организирани около храната, която не се консумира. Неслучайно храните табу са популярна тема в антропологията.

“За да бъде определена като табу дадена храна, то тя първо е била класифицирана като такава. Кухнята е повече от просто съставки. Тя дава възможност за класифициране и поставяне на правила в света, в който живеем, придавайки му смисъл”, казва френският социолог и антрополог Клауд Фишлер.

Нашите предпочитания към дадена храна не зависят само от това, което е налично, дори и то да е достатъчно да задоволи физиологичните ни нужди. Предпочитанията ни имат и исторически, социални и културни предпоставки. Например, англичаните не ядат конско, мохамеданите – свинско, индусите – говеждо, евреите пък имат цял списък от забранени храни. В повечето случаи гастрономическите правила са съставени около това, което не се консумира. Хората по-лесно се определят с това, което не са, което не правят или в случая – не ядат. Социалната и културна идентичност често се характеризира с опозиция на чуждото.

Храненето е личен акт. Това, с което се храним, отразява нашите вярвания, културни и социални корени, както и нашия опит. Интересно е как това, което всички споделяме и всъщност е общо за всички – храната, служи за основа за разграничаването ни един от друг. Този феномен е особено силен в днешно време, когато наблюдаваме най-различни начини на хранене – вегетарианство, палео, веган, аткинс, фрутарианство, високо-мазнинно, високо-въглехидратно хранене и много други. Общото между всички тези теории е, че те са основават върху храните табу – храните, които са забранени и служат за основно разграничаване. Заедно с това всички тези теории се противопоставят на теорията, че човекът може да яде всичко, че е всеяден. Отхвърляйки това “всичко” и поставяйки точни правила и рамки, се създава уникалност, разграничаване, създава се идентичност. Причините, поради които изключваме дадена храна от менюто си, са много – културни, религиозни, здравословни, но също и нужда от принадлежност и идентичност.

Културни различия е имало винаги, но защо именно в наши дни наблюдаваме възникването на толкова много субкултури около храната? Това е интересен изследователски въпрос и тема за дискусия. Повод за размисъл от психологическа, културна, антропологична, социална и дори политическа гледна точка. 

 

(Още по темата: Здравословното хранене като религия. )