Продължаваме темата за децата и храненето, като днес ще отделим внимание на още един често обсъждам въпрос, а именно – “злоядото” дете. Не съм привърженик на тази дума. Звучи ми крайно и страшно, а и някак точно такова значение й се придава. Ако детето не яде по много и всичко, бабите обикновено са шокирани, а майките силно притеснени. В повечето случаи обаче място за притеснение – няма. Нека видим защо децата не винаги ядат по много и от всичко и на какво може да се дължи “злоядството”.

Нормално е

Отказът от нова храна или определена храна е нормална реакция и отразява базов страх. Този страх е нормална част от детското развитие и по-голямата част от децата преминават през тази фаза. От психологическа гледна точка терминът е “хранителна неофобия”, който буквално означава страх от нова храна. Има тънка разлика с хранителната придирчивост, а именно това дали детето не иска да опитва нова храна или просто харесва и иска само определени храни (обикновено малко на брой). И в двата случая пикът е около 2 годишна възраст. Тоест това е възрастта, при която е много голяма вероятността да се сблъскате с нещо подобно. Дори преди това детето да е хапвало всичко, може изведнъж да започне да отказва нови или конкретни храни.

Еволюционен отговор

Едно от най-разпространените обяснения на това поведение се крие в еволюционното развитие на човек. Според него страхът от нова храна има защитна функция, а именно – да не изядем нещо, което е отровно. В древни времена хората не са можели да разчитат на опаковки с изписан краен срок върху тях. За качеството на храната са се ориентирали по цвета, мириса и текстурата. Така те са свързвали определени характеристики на храната с нейната безопасност за консумиране. Така например кафяв и горчив плод обикновено сигнализира, че е развален, докато червен и сладък – по-скоро, че е свеж и годен. За съжаление повечето зеленчуци имат горчива нотка във вкуса и затова най-често биват избягвани от децата.

Въоръжени с тази информация родителите могат да помогнат на децата по-бързо и по-лесно да преминат през тази фаза на отказ от нова или определена храна. Най-важно е да помним, че това е съвсем съвсем нормален и предвидим период от детското развитие. Не слагайте веднага етикет “злоядо дете”.

Това обаче не означава, че трябва да игнорираме отказа от нова храна. Разбирайки причините като родители има много неща, които можем да направим.

Не се отказвайте

Най-важното е да не се отказваме и да не спираме да предлагаме новата храна или храната, която се отказва. Колкото повече детето вижда храната и се запознава с нея, то толкова повече се увеличава шансът да я опита и да я хареса. Необходими са най-малко 8 до 10 предлагания на новата храна през равен интервал от време, например веднъж на седмица, за да може детето да се запознае с нея и да развие предпочитания. Важно е да не се прилага натиск върху детето да яде храната. Достатъчно е то да се запознае с нея, за да намалее вродения страх.

Генетичният фактор

Характеристиките на апетита до голяма степен се унаследяват (затова съм писала преди тук и тук). Нормалната вродена хранителна неофобия и придирчивост могат да бъдат по-засилени и устойчиви във времето поради генетичен фактор. Тоест ако вие или партньорът ви сте били по-придирчиви към храната, страхували сте се да опитате нови храни или все още продължавате да сте така, то има вероятност и детето да е с тези характеристики. Докато изследванията показват, че генетично предаваният страх от нова храна остава сравнително устойчив в развитието на човек, то при придирчивостта голямо значние има околната среда. Дали детето харесва и предпочита само определени и малко на брой храни (след естествения период около 2 годишна възраст) зависи до голяма степен и от семейната среда.

Тоест дори да има генетична предразположеност, това отново не е крайна присъда за “злоядо дете”.

Ето и няколко практични съвета, които можем да приложим, за да помогнем на детето да мине по-бързо и леко през този период:

  1. Предлагайте и не се отказвайте

Отново – предлагайте и не се отказвайте. Минимумът са 8-10 предлагания, но при някои деца може да са 15-20. Може да си водите дневник и да записвате колко пъти сте предложили от дадената храна, за да се мотивирате да не спирате след първите 1-2 отказа.

  1. Не насилвайте

Не насилвайте детето да изяжда всичко. В началото може да опита една – две хапки, следващ път повече. Това е ок.

  1. Предлагайте в различна форма

Предлагайте зеленчуците в различна форма – наразяни по различен начин, сурови, сготвени, настъргани. Пробвайте различни варианти.

  1. Показвайте отвъд масата за хранене

Тук важат всички препоръки от предишната статия. Нека детето има досег до продуктите отвъд чинията. Гответе заедно, пазарувайте, играйте с играчки-храна, оцветявайте книжки, разглеждайте детски книжки с храна.

  1. Бъдете личен пример

Неслучайно тази точка присъства постоянно. Личният пример е много важен. От една страна, когато детето вижда, че вие консумирате храната, то това намалява вродения му страх и то я вижда като по-безопасна. От друга страна, децата обичат да имитират. Ако вие хапвате пред него разнообразие от плодове и зеленчуци, шансът то да поиска в един момент да опита, е много по-голям.

Надявам се и втората част от статиите, посветени на децата и храненето, да ви е била полезна. Ако имате въпроси и коментари, не се притеснявайте да споделите 🙂