Все повече са изследванията, които проследяват връзката между храната и нашата психика. Докато част от тях отразяват биохимични процеси, които са подкрепени от научна литература, то съществуват и по-стари изследвания, които поради редица пропуски в методологията, не успяват да предоставят релевантни резултати. Това невинаги означава, че това, което се опитват да докажат, е грешно. Затова е необходимо да се проведат повече научни изследвания и по-качествено. Понякога новите изследвания надграждат старите, като запълват пропуските и затвърждават дадена теория. Понякога обаче новите изследвания установяват, че старите изследвания не са релевантни. Независимо от това обаче, често тези резултати биват погрешно представени от медиите и приети от широката публика като единствена истина. Новините се разпространяват бързо и се вкореняват в обществените вярвания с годините.

Днес ще разгледаме още една тема тип – истина или мит, а именно ролята на захарта върху хиперактивността. Тема, която буди интерес още през 1970 година и която и до ден днешен е много актуална. Чували ли сте теорията, че захарта води до превъзбуда в децата? Или че задълбочава хиперактивността? Случвало ли ви се е дори да се шегувате по темата – например на детски рожден ден? Или да се чудите какво ще правите с детето след детското парти, на което е било пълно със захарни изделия? Същото важи и за възрастните. Може би сте чували фразата – ти да не си прекалил със захарта?

Целта на днешната статия е да предостави един интересен научен поглед по темата, един повод за размисъл от друга гледна точка. Целта на днешната статия НЕ е да оправдае ежедневното консумиране на големи количества захар, особено от деца, което би могло да има дълготрайни последици върху здравето.

За провеждането на едно от най-добрите изследвания по темата от последните години, биват поканени 35 майки, които твърдят, че синовете им са чувствителни към захар и стават хиперактивни при консумацията на по-голямо количество от нея. Изследователите съобщават на майките, че синовете им ще бъдат разпределени на случаен принцип в две групи – една, в която ще получат напитка с голяма доза захар и една, в която ще получат плацебо (напитка, в която няма захар). Всъщност на всички деца и в двете групи бива дадено плацебо напитката – тази, в която няма захар. Едната част от майките обаче вярва, че децата им получават захарна напитка, а другата част, че не получават захарна напитка. 30 минути след консумацията на напитката, майките както и експерти наблюдават поведението на децата.

Резултатите са следните: майките, които вярват, че детето им е консумирало захар, определят детето си като много по-хиперактивно. Също така те самите променят поведението си – упражняват повече контрол, по-критични са и проявяват повече строгост към децата си. Изследването дава един различен поглед върху темата за захарта, а именно – ролята на очакванията на родителя. По същия начин биват повлияни и нашите собствени убеждения за храната, която консумираме.

Допълнителни изследвания по темата със захарта и хиперактивността свързват засилените симптоми на хиперактивност при децата с повода, по който се консумират захарните изделия (рождени дни, почивки, събиране на много деца на едно място, променената обстановка). През 1995 година бива публикувано изследване, което анализира 23 научни експеримента, които отговарят на най-високи методологични критерии. Резултатите не откриват никакво потвърждение на теорията, че захарта влияе на поведението на децата.

Затова и според научните изследователи информацията за захарта понякога е силно преувеличена. Захарта може да бъде разглеждана от два ъгъла – като вредна или неутрална, но не и положителна заради здравословните вреди, които причинява дългосрочно в големи количества (като заболявания като диабет, дентални проблеми, дисбаланс на чревните бактерии и други). Дългосрочното прекаляване със захарта и свързаните с него заболявания по-скоро биха могли да имат негативно влияние върху психологическото състояние. Тоест никой не твърди, че тя е полезна, а че невинаги тя е единствената и основна причина за дадено състояние. Това, което често ни убягва, е нашата собствена нагласа и очакване за действието на дадена храна. А относно директната връзка захар и хиперактивност, науката се произнася – мит.

И все пак можем ли да облекчим симптоми на хиперактивност чрез подходящ хранителен режим? Отговорът е – да. Какъв е той според последните научни изследвания, следете в блога.