Днес продължаваме с темата за апетита от предишната статия. Оказва се, че апетитът зависи от комбинация от фактори. От една страна е околната среда, например по-лесно достъпната храна. От друга страна е генетичната предразположеност.

Кои характеристики се унаследяват?

Ето и няколко примера за хранително поведение, което се унаследява.

Пощеливост

Или казано по друг начин – желанието да хапнем нещо, след като сме го видяли, помирисали или някой друг около нас го консумира. Спомнете си примера от предишната статия – маса, отрупана с вкусни десерти. Въпреки, че сте се нахранили вече добре, задължително ще си вземете от всичко и по много? Или само малко да опитате? Или храната не представлява интерес за вас в този момент?

Наслада от храната

Помислете си за онзи приятел (или може би това сте вие), който с огромно удоволствие дегустира храната, наслаждава се на всяка хапка и обикновено “облизва” чинията си с наслада.

Мудност

А сега си спомнете за този приятел, който винаги е последен с яденето. Всички са приключили, а той е едва по средата. Храни се бавно, понякога се разсейва с разговора и съвсем забавя темпо. А вие, например, чакате изнервено, за да преминете всички към десерта.

Преяждане или недохранване поради емоции

Любимата ми категория, тъй като е много отчетлива и дава много отговори за човек, начина му на живот, как се справя със стреса и неговата чувствителност. Може би сте забелязали, че част от хората напълняват по време на стрес – обикновено около 70% (още по темата тук: Защо напълнявам по време на стрес?) . Останалите пък отслабват, подложени на негативни емоции.

Съществуват и други характеристики, но това са едни от най-явните. Интересно е, че макар и универсални, те се различават по някои детайли в различните култури.

Факти от България

Както обещах, ще споделя и няколко любопитни факта от последното изследване, в което участвам. От него биха могли да се сравнят англичани и българи и тяхното отношение към храната. Оказва се, че за българите удоволствието от храненето включва консумацията на разнообразни храни, за голяма част и опитването на нови храни. При англичаните разнообразието не играе такава роля. Може би не сме такива традиционалисти, за каквито често се мислим…

Ако може да се направи профил на българина (условно и в рамките на шегата, разбира се!), то би звучал по следният начин: човек, който обича да си похапва, прави го с удоволствие и оценява разнообразието, храни се не особено бавно, но лесно губи апетит, когато се ядоса или го споходи друга негативна емоция 🙂

Надявам се статията да ви е била интересна. Ще се радвам да споделите как определяте себе си и своето отношение към храната 🙂

А следващата седмица продължаваме с темата с апетита и по-точно какво можем да направим, въоръжени с информацията от първите две статии.