Храната и реакцията на тялото

Начало/Храната и психиката, Хранене/Храната и реакцията на тялото

За едно от своите изследвания в Pediatrics Journal д-р Лудуиг и неговият екип провеждат експеримент, тествайки физиологичната реакция при приемането на храни с различен гликемичен индекс. На три групи участници биват предоставени три различни вида закуска: с висок гликемичен индекс (бързо обработени въглехидрати) – инстантна овесена каша, със среден гликемичен индекс (минимално обработени въглехидрати) – едро смляна овесена каша, и с нисък гликемичен индекс (с повече протеини и мазнини за сметка на въглехидрати) – зеленчуков омлет с плод.

Резултатите от изследването на д-р Лудуиг и неговия екип показват, че нивата на глюкоза в кръвта се покачват до високи / средни / ниски в съответствие с вида храна, която поемат участниците. Нищо необичайно. Съответно, нивото на глюкозата спада със скорост, сходна на тази, с която се е повишило спрямо поетата храна. Още час след консумирането на инстантната овесена каша нивото на глюкоза спада рязко, четири часа по-късно е много под нивото на тези, които са консумирали другите закуски, и на практика е сходно с ниво за цяла нощ без храна. Участниците, които приемат първия вид закуска, регистрират силен глад, като някои от тях дори проявяват симптоми на хипогликемия – потене и треперене. Заедно с нивото на инсулин в кръвта, при този експеримент биват измерени и нивата на хормоните на стреса – епинефрин (адреналин) и кортизол. При участниците, които са поели силно обработени въглехидрати за закуска, четири часа по-късно нивото на адреналин се покачва значително повече от това при другите участници.

Храна и стрес 

Консумирането на високовъглехидратна храна (като сладки десерти и напитки, рафинирани зърнени продукти и др.) води до по-бързото покачване на глюкозата в кръвта, което в краткосрочен план създава по-добра концентрация, подобрява настроението и покачва енергията на организма. В зависимост от вида на поетата храна и количеството захар нивото на кръвната захар обаче може и да спадне много за кратък период от време. Целият този процес бива възприет като стресoво състояние от страна на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (НРА), която сигнализира на надбъбречните жлези да започнат да отделят епинефрин (адреналин) и кортизол. В зависимост от индивидуалната чувствителност към глюкозата и инсулина, отговорът на този стрес може да се изрази в безпокойство, тревожност и учестен пулс. Така подобрената концентрация и приливът на енергия за 1-2 часа могат да прераснат в безпокойство и дори в паника за хора, страдащи от хронична тревожност или паническо разтройство. И така, понякога когато си мислим, че паниката връхлетява „от нищото” , тя всъщност отчасти би могла да се дължи на физиологични промени, които настъпват в тялото, без да си даваме представа за това (повече прочетете ТУК).

При друг тип хора целият този процес пък може да доведе до усещане за силно изтощение 1 – 2 часа след приемане на храната, до липса на енергия, до желание за дрямка и невъзможност за концентрация, последвани от силно желание за нещо сладко за възвръщане на енергията и за “освежаване”. Ето защо следобед често посягаме към шоколадовия десерт, за да издържим до следващия силен спад на енергия и/или раздразненост поради силен глад и спад в кръвната захар.

За да не изпитваме постоянно глад, за да се успокоим или за да си набавим спешно повече енергия, започваме да изпитваме необходимост от повече храна в рамките на по-кратки периоди от време. Често попадаме в порочен кръг и поради различни причини посягаме към нездравословни храни, за да “закрепим положението” до обяда/ вечерята.

Какво да направим? Няколко лесни насоки

Има много начини да излезем от този порочен кръг. За всеки човек решението би могло да бъде различно (тъй като няма еднакви хора), но това, което подкрепят всички диети и режими на хранене, е:

  • да изключим от менюто си силно рафинираните храни (като бяло брашно и други силно обработени продукти);
  • да заместим продуктите в пакетче с прясно приготвени от нас (вместо да си купите десерт в опаковка, пригответе си нещо сами или хапнете плод);
  • да избягваме продукти с голямо количество добавена захар;
  • да наблегнем на зеленчуците и плодовете за сметка на хляба и тестените изделия;
  • да си приготвяме храната вкъщи (или най-малкото – тази за междинните хранения – за да не посягаме към пакетирани нездравословно алтернативи).

Повече за това как да облекчим симптомите на безпокойство и тревожност може да прочетете тук,

както и във “Въпроси, които да си зададеш, преди да се откажеш”.

2017-10-04T13:37:47+00:00 10 януари, 2017|Категории: Храната и психиката, Хранене|Етикети: , |0 коментара

Напишете вашия коментар