Мария и нейният сладък ритуал

Начало/Психология на хранене/Мария и нейният сладък ритуал

Тя винаги си носеше нещо сладко в чантата. В случай, че й прималее, че й падне кръвното, ако огладнее внезапно, ако има нужда от малко енергия, защото и останалите го правят или просто за всеки случай. 

Често се случваше да посегне към захарното нещо след обяд или вечер, по пътя към вкъщи. След края на работния ден, вървейки с облекчение към спирката на метрото, Мария изваждаше шоколадчето от дамската си чанта и го хапваше с наслада. 

Без да се усети, това се прeвърна в ритуал. Отначало си казваше, че е много гладна и няма да издържи, докато се прибере у дома, за да си сготви. Десертчето ще я закрепи за малко – докато стане време за вечеря. 

Постепенно обаче Мария започна да се усеща как час преди работният ден да приключи, тя вече с нетърпение чака момента, в който ще напусне бизнес сградата и ще се почерпи с нещо вкусно и любимо. Никой не знаеше за нейния следработен ритуал. Не, че се криеше. Просто това беше времето, посветено само на нея, в което тя си подаряваше ежедневната доза сладост. 

Този ритуал забавяше времето и я караше да се наслади само и единствено на сегашния откраднат момент. Това я успокояваше. Дори и след най-напрегнатия ден, тези 10-15 мин. сладост имаха чудотворно действие. А самата мисъл, че десертчето е в нейната чанта, й даваше усещане за сигурност. Беше силна да се изправи срещу всяка ситуация през деня, защото винаги шоколадчето беше там. То се беше превърнало в лек срещу всички нейни физически и емоционални неразположения. Неговата липса я караше да изпадне в паника. Затова тя дори не си и помисляше да тръгне без него.

Когато сладкото стане наше основно средство за бягство от реалността

Всеки случай е една индивидуална и уникална история. Най-често зависимостта към сладкото, от психологическа гледна точка, се изразява в опит за бягство от злободневното ежедневие, което ни отегчава и не ни предоставя сладостта, от която се нуждаем.

Същевременно ние изискваме прекалено много от себе си, изпитваме трудност да се похвалим или да признаем, че сме доволни от това, което сме постигнали, страх ни е да не постъпваме твърде егоистично. Вярваме, че нещо ни липсва и ежедневието не отговаря на очакванията ни, и се затрупваме с все повече и повече задачки и занимания. Неслучайно сладкото се появява като възнаграждение и неслучайно сме склонни покрай него да си изграждаме различни тайни ритуали.

Връщане към баланса-2 стъпки, с които можем да започнем

Осъзнаване

Първата стъпка, която можем бъде направим, е да си зададем няколко основни въпроса:

  • Кога хапването на нещо сладко се превръща в зависимост?
  • Можем ли да различим физическия глад за нещо сладко от емоционалния?

Ако не можем да си представим да излезем без нещо сладко в себе си или без да хапнем нещо сладко през деня, то твърде вероятно е да сме прескoчили границата.

Създаване на нов ритуал

Много добра стратегия е да се замени сегашният сладък ритуал с нов, който не включва храна. Например, да се обадим по телефона на близък човек, роднина или приятел, с когото не сме говорили отдавна. Сладкото често се свързва и с компенсиране на липса на комуникация или проблеми във взаимоотношенията.

Велина Христова е сертифициран health coach към Института по интегрално хранене, Ню Йорк. В практиката си специализира в теми като психология на храненето, хранителни зависимости, стрес на работното място, емоционален глад и разпознаване на връзките между стрес, безпокойство и начин на хранене.

Запазване час за консултация

 

2017-05-27T12:47:32+00:00 26 юли, 2016|Категории: Психология на хранене|0 коментара

Напишете вашия коментар