Апетитът – воля или ген

Начало/Избрани, Психология на хранене/Апетитът – воля или ген

Все повече се говори за епидемия от затлъстяване в цял свят. Статистика на Световната здравна организация сочи, че броят на страдащите от затлъстяване се е утроил от 1975 г. През 2016 г. около 13% от населението в света (11% от мъжете и 15% от жените) са били със свръхнаднормено тегло (WHO, 2018). Статистиката не става по-добра през последните години.

Едни от очевидните причини са промените в начина ни живот. Все по-лесно се придвижваме с помощта на личен автомобил или друг транспорт, прекарваме по-голямата част от времето си седнали. Храната също е различна. Продукти, богати на калории, са по-евтини и по-достъпни. Използват се различни химични съставки, които правят храната по-вкусна и желана.

Тук обаче идва първото “но”. Въпреки предразполагащата среда не всички са със свръхнаднормено тегло. Дори и в рамките на едно семейство не всички са с еднакво телосложение и тегло. Съществува различна предразположеност и чувствителност към факторите на околната среда. Именно това е и една от най-изучаваните теми от изследователите, които работят върху проблема със затлъстяването в световен мащаб. Една от хипотезите е, че теглото е резултат именно от взаимовръзката между генетична предразположеност и влияние на околната среда.

Каква е ролята на апетитът?

Апетитът се проявява като медиатор между влиянието на гените и околната среда. От една страна, средата може да предразполага към промяна в апетита (например по-лесен и по-евтин достъп до тестени и захарни изделия). От друга страна, апетитът би могъл да е също така наследствен. Представете си ситуация, в която отивате на коктейл или друго подобно социално събитие. Тъкмо сте вечеряли и сте хапнали и десерт преди да отидете. На събитието обаче сервират на принципа на шведска маса изобилие от различни десерти. Може да си изберете и да консумирате каквото искате. Ето в такава една ситуация има хора, които не могат да устоят и задължително ще опитат. Може да не могат да се спрат изобщо и да преядат. Други обаче не биха проявили интерес (за очудване на първите). Трети биха опитали само от любопитство, но може би 1-2 хапки и това е. Хранителното ни поведение в една такава ситуация далеч не е само проява на воля или възпитание. Тук основна роля играе апетитът, който до голяма степен е унаследен. Както казва Джордж Брей “Гените зареждат пистолета и околната среда дърпа спусъка.”

В следващата статия ще ви разкажа малко повече за характеристиките на апетита, които най-често са унаследени и ще споделя малко любопитни данни от изследване по темата в България.

 

2018-12-10T13:03:18+00:00 2 октомври, 2018|Категории: Избрани, Психология на хранене|0 коментара

Напишете вашия коментар