Андреа и нейната маска

Начало/Психология на хранене/Андреа и нейната маска

Андреа работеше всеки ден до късно. Оставаше последна в офиса и едва тогава си отдъхваше. Навсякъде беше тихо, нямаше ги колегите около нея. Можеше най-сетне да си позволи да бъде такава, каквато се чувстваше – слаба, нещастна и уморена. Не се налагаше да се усмихва безпричинно, да ходи изправена и да разказва ентусиазирано за новия проект, който й бяха поверили.

Колегите й я обожаваха, защото винаги беше в добро настроение, винаги енергична, много работлива и сияеща. Сякаш нямаше умора, залавяше се с нови и нови проекти и винаги намираше време да помогне на някой закъсал колега. Имаше толкова много работа, че не обядваше. Казваше, че не й остава време, а и че е закусила добре. В редки случаи изяждаше по една салата пред бюрото, докато работеше. Следобед хапваше плод, а сутрин пристигаше с порция мюсли с кокосов крем. Никога не я бяха виждали да яде нещо сладко или тестено. Сигурно заради това бе така слаба. “Храни се здравословно”, мислеше си нейната колежка Мария, която закусваше баничка и хапваше стабилен обяд.

Всички харесваха Андреа, нямаше защо да не я харесаш. Чудеха се как така все още живее сама и е необвързана. Познаваше толкова много хора, бе така симпатична и добра, а същевременно амбициозна и успяваща. Може би защото работеше много – все оставаше след всички в офиса и никой не знаеше докога седи там и кога изобщо се прибира вкъщи.

Истината беше, че тя просто изчакваше всички да си отидат, за да може най-сетне да бъде себе си. Всъщност тя си тръгваше малко след всички останали. Прибираше се вкъщи, поръчваше си пица или бургер с доставка, които обилно намазваше с кетчуп и майонеза, и настървено започваше да се храни. Ядеше бързо, без да дъвче много много. Натъпкваше храната в себе си, докато не може повече, докато й стане много тежко, а понякога и лошо. След това лягаше пред лаптопа си и си пускаше любимия сериал. Така можеше да издържи цяла седмица. Все пак имаше дни, в които вечер излизаше с приятели. Отиваха в някое приятно заведение, където тя си поръчваше голяма салата и още нещо малко към нея. Нейният фаст фууд ритуал беше съкровената й тайна.

За маските, които си поставяме

Често се лъжем. Лъжем себе си, лъжем и другите. Ако не познавахме Андреа добре, бихме могли да заключим, че тъй като изглежда добре, значи се чувства така. Съответно всичко е наред. Колко често обаче дръзваме да попитаме един на пръв поглед щастлив човек как всъщност се чувства? Може би маската, която Андреа си поставя, има за цел точно това – да не оставя място за питане. А може би е поредното средство за контрол? Често си слагаме маска, за да си придобием усещане за контрол. Мога да бъда такъв, какъвто искам да ме виждат. Аз определям кого ще допусна до себе си и кого – не.

Когато останем сами със себе си, не можем да избягаме от всичко онова, което всъщност сме или не сме. Често посягаме към хладилника и търсим нещо за ядене дори и да не сме гладни – когато просто ни липсва прегръдка или някой, с когото да поговорим. Използваме храната за утеха, за разнообразие и за наказание.

Андреа е умна, красива и всички я харесват. Тя е такава, каквато иска да бъде видяна от другите. Храни се здравословно, всичко й се отдава. Дълбоко в себе си обаче тя не вярва, че наистина е такава, каквато я виждат останалите. Тя не се чувства така, изпитва вина и се наказва чрез храната. Прави точно това, което никой не би предположил, че прави. Тайно, скришно, сама. 

Друг е моментът с “натъпкването” с храна, което единствено й дава усещане за достатъчност. Ситуация, аналогична на тази, в която е Светослав. Защото често използваме храната, за да запълним някаква липса. Липса на нещо много отвъд физическите ни нужди.

Повече за емоционалния глад прочетете тук

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели. В момента може би някой изживява точно тази история.

Велина Христова е сертифициран health coach към Института по интегрално хранене, Ню Йорк. В практиката си специализира в теми като психология на храненето, хранителни зависимости, стрес на работното място, емоционален глад и разпознаване на връзките между стрес, безпокойство и начин на хранене.

2017-05-27T12:32:56+00:00 27 септември, 2016|Категории: Психология на хранене|Етикети: , |0 коментара

Напишете вашия коментар